Хлебчета мулатчета

Такъв хубав загар имат тези хлебчета, че приличат на мулатчета. Тестото, което замесих е по изпитана и много любима нашенска рецепта, а "къпането" в соден разтвор е заимствано от технологията за брецел.







Ще цитирам една форумна приятелка, която живее в Германия:
"Тук такива къпани в соден разтвор печива се продават на всеки ъгъл и са много популярни. В завимост дали са пръчки, хлебчета, кроасани, брецели се казват Laugenstange, Laugenbrötchen, Laugen-Croissant, Laugenbrezel. Lauge е разтвор на основа във вода (в случая сода). Солта отгоре трябва де е просто едра - дали морска или каменна няма значение".
Преди време попаднах на една универсална рецепта за питки, мекици и др. Останах много доволна от резултата и често си я ползвам. Понякога внасям малки промени (като в днешната рецепта).

Замесих тесто от:
500 гр брашно
150г кисело мляко
1/2 ч.л. сода бикарбонат
200 мл прясно мляко
7 г суха мая (или прясна, но количеството съобразено за 500г брашно)
1 ч.л. сол
1 с.л. захар (пчелен мед) 
1 ч.л. горчица
1 ч.л. олио
1 ч.л. лимонов сок


Като:
В затопленото прясно мляко сложих маята и захарта (със суха или с прясна мая винаги така процедирам). 
Смесих горчицата, лимоновия сок и олиото.
В киселото мляко разтворих содата.
Пресях брашното, направих кладенче и изсипах 1/2 част от прясното мляко с маята, след това горчицата (1) и започнах да меся.


Добавих малко от киселото мляко, после пак от прясното и така ги редувах до свършване на двете смеси. Омесих на питка и оставих да втасва.

После размесих наново тестото, разделих го на по-малки питки (8бр.) и оставих повторно да втасва.

За "къпането"  на питките избрах тесен и висок съд. Сложих 700-800мл вода да кипне. Във врящата вода сложих 1 пълна (с връх) супена лъжица сода бикарбонат. С помощта на решетъчна лъжица пусках питките в този разтвор една по една. За всяка питка, "банята" беше регламентирана на 15 секунди. Тази технология открих тук.


Изваждайки ги, изчаках да се отцедят и ги подредих в тава, покрита с пекарска хартия. Наръсих ги с едра морска сол и сложих да ги пека в предварително нагрята до 210 градуса фурна. Наблюдавах ги често, защото за първи път приготвях такива питки и не знаех какво да очаквам от поведението на тестото във фурната.


Приказни са!







(1) Ако се чудите защо горчица, ще ви кажа, че тя се появи в тестото, при едно предишно месене, когато се питах къде  да оползотворя една малка част от  дресинг (останал след салатата). Добавянето на горчица изобщо не е задължително, спокойно може да я пропуснете. Но тогава, когато сложих споменатия салатния дресинг, ми се стори, че тестото се получи по-влажно и меко, а хлябът -  по-вкусен.  Изобщо не мога да твърдя, че горчицата е причината за добрия краен резултат, но от тогава слагам по малко (когато се сетя, разбира се). Т.е. правя си дресинг и за хляба :))


Непременно ги опитайте. На нас определено ни станаха много, много любими! Пожелавам ви хубав, слънчев и топъл (като току-що изпечен хляб) ден. 






4 коментара:

  1. Ммм, разкошни са тези питки :) Аз имам много не успешен опит с една къпани пита, но ти така добре си го обяснила, че май ще се навия отново да пробвам. Поздрави и хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Габи, благодаря ти! Наистина станаха разкошни и изобщо не са трудни. Ще се радвам, ако се решиш да ги направиш и споделиш резултата. Поздрави от мен, с пожелания за прекрасен ден!

      Изтриване
  2. Хлебчетата са фантастични. Кухнята ухае на истински хляб, а хрупкавата коричка подканя закачливо: "изяж ме, изяж ме..."

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ей, Деска, добре дошла! Много се радвам, че са ви харесали! Да ви е вкусно и пак заповядай :)

      Изтриване

loading...